Блог на Калин Василев

В днешният брой на Държавен вестник, страница 17, виждаме следният текст, касаещ промяна на търговският закон в частта за регистрация на фирма:

ЗАКОН за изменение на Търговския закон
§ 1. В чл. 115, т. 4 изречения второ и трето се заличават.
§ 2. В чл. 117 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото „5000“ се заменя с „2“, а думите „10 лева“ се заменят с „1 лев“.
2. В ал. 2 числото „10“ се заменя с „1“.
§ 3. В чл. 119, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 3 се отменя.
2. В т. 4 думите „най-малко 35 на сто“ се аменят с „установения в закона минимум“.
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 2 октомври 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Да ни е честита така желаната промяна и дано българският бизнес живне, като все повече излиза от “сивата” и “черна” икономика, защото точно това е двигателя на нашата родна татковина!

Миналият месец посетих едно от местата, където израстнах. Където като малки ритахме футбол, играехме на народна топка и “Стражари и апаши”. Време, когато компютър беше блян и да играеш на криеница до 22:00ч. бе на първо място. Време, когато не се притесняваш дали някой ще те нападне в тъмното или ще те блъсне някой луд шофьор на улицата.
Но в какво се бе превърнал този детски кът, запазен със своето очарование в моята памет ?
Препълнени кофи с боклук, които “бълваха” ужастна миризма, носеща се из целият район. Найлонови торбички, битови отпадъци и мръсотии – това, бе само част от днешният пейзаж. Разхождах се и не вярвах на очите си.
Стигнах до мястото, където преди доста години играех като вратар в организираните мачове. Образната врата, разположена между две дървета все още бе там. Но до едното от тях видях употребявана спринцовка и игла, навярно от някой наркоман. Ужасих се. На това място ние играехме през своето детство, а сега се бе превърнало в “сметище”.
Никой не го бе грижа и на дали някой в днешно време помни, че това място е събирало деца едно време. Е, може би, ще се запази с нашите спомени и спомените на нашите родители, баби и дядовци. Но не мога да спра да се питам защо се случва всичко това ? Никога не сме могли да ценим природните богатства, които имаме. Защо не можем да създадем условия, каквито сме имали като малки за нашите деца?. Не по цял ден да седим за компютъра, а да дивеем и вълнеем навън, да играем до тъмно на народна топка или “стражари и апаши”. Вместо това седим и играем Counter-Strike, WarCraft и FIFA.

А какви са Вашите детски спомени ? Дали и при Вас “картинката” е същата?