Блог на Калин Василев

Лятото се случи така, че електронното издание на вестник “Марица” открадна напълно авторско съдържание от един наш сайт. Става въпрос за статия в блога за красота и козметика nai-krasiva.com. Оригинала на статията е тук Домашен пилинг за тяло, а откраднатото съдържание и публикувано във вестник Марица е тук.

Веднага се свързахме с представител на вестника в лицето на Олга Манолова, за да разрешим случая. Въпросната госпожа в продължение на месец и 4 обаждания все ме лъжеше, че ще решим проблема и главният редактор искал да си партнираме с електронното издание на вестника. Накрая взе, че ми писна и подадох една жалба до Дирекция “Авторско право и сродните му права”, за кражба на авторско съдържание. От там са препратили жалбата ми районна прокуратура Пловдив, защото с подобен тип деяния се занимава точно тя.

Дознател ме привика да дам обяснение, като прокурор Зорница Таскова е изискала информация за собственика на уеб сайта nai-krasiva.com, общи условия на ползване на уеб сайта и обяснения за контактите ми с вестника. Всичко това бе предоставено като информация.
Не исках да се стига чак до прокуратурата, но …
Ето това е отговорът на районна прокуратура Пловдив по казуса с откраднатото съдържание от вестник Марица:

Преписката е образувана по жалба на Калин Василев Василев, в качеството му на управител на фирма ОРМ.БГ ООД с оглед данни за извършено престъпление по чл. 173 от НК. Жалбата е препратена от Министерство на културата град София.
В хода на проверката е установена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Калин Василев дружество администрирало интернет сайт “nai-krasiva.com”, като за обслужването на същият се грижела изцяло ХХХХ ХХХХ. Тя била автор на всички статии, съвети и рубрики в посоченият сайт.
На 13.12.2009 ХХХХ ХХХХ установила, че статия, изготвена лично от нея и публикувана в nai-krasiva.com е публикувана и в електронното издание на вестник Марица, като е посочено, че нейн автор е лицето Ива Русева. След като се свързали с редактора на електронното издание Василев и ХХХХХ ХХХХХ установили, че ва Русева е псевдоним на Ася Дамянова.
След като не постигнал договореност нито с нея, нито с редактора на в. Марица към публикуваната статия да се постави линк, указващ че статията е копирана от nai-krasiva.com, Василев сигнализирал на Министерство на културата.
Намирам, че отнасянето на спора към Министерство на културата Дирекция “Авторско право и сродните му права” е било правилно решение от страна на тъждителя, доколкото описаното по-горе деяние би се явило административно нарушение по смисъла на ЗАПСП.
В зависимост от степента на обществената му опасност то би могло да попадне и в хипотезата на чл. 173 от НК и да представлява престъпление.
Съгласно чл. 175 ал.1 от НК обаче, това престъпление е от частен характер и наказателното преследван по него се възбужда по тъжба на пострадалия пред съответния първоинстационен съд.
От материалите по преписката по описа на РП гр. Пловдив е видно, че такава тъжба, адресирана до надлежния орган – Районен съд Пловдив, липсва.
Поради изложините доводи намирам, че следва да се откаже образуването на досъдебно производство и преписката да бъде прекратена.
На тъжителят следва да се укаже, че би могъл да потърси ангажиране на наказателна отговорност на конкретно лице за извършено престъпление по чл. 172 от НК по частен ред.

Между временно се запознах с Атанас Костов, който е много готин човек и един от водещите адвокати по авторско право, съавтор на закона за авторското прави и сродните му права. Консултирах се с него, като разбрах, че и вестник Марица са отишли за говорят с него, много притеснени от жалбата.
В такива случай най-важното нещо, което се гледа е общите условия на ползване на един сайт и това, как е уредено ползването на съдържание.

В крайна сметка районния прокурор отказа да образува досъдебно производство, защото не сме уведомили районния съд първо, а направо сме писали до Дирекция за авторско право.

Спрях да се занимавам със случаят, защото нямаше смисъл да отделям време и нерви. В последствие се запознах и с Ася Дамянова и от нея разбрах, че този случай е предизвикал проверка и от Икономическа полиция в редакцията на в. Марица. Както и че въпросната персона Олга Манолова под никаква форма не е запознала главният редактор или когото и да е било от редакцията с този случай. Някак си май ми стига и се надявам, че те, както и всички тръгнали да крадат съдържание, ще се научат да не го правят :-)

А Вие, скъпи автори – търсете си правата!

Последно време забелязвам, че все по-малко чета. Отдавам го на повече ангажименти или по-големият мързел вечерно време, но знам – това не е оправдание. В момента на нощното шкафче седят 3 книги, от които съм прочел по 30тина страници. И това е от 4 месеца насам!

Като си спомня едно време как четях. Направо бях като машина :-) В средното, когато бях 9-10 клас, се прехласнах по поредицата на Карл Май за Винету. Някъде над 25 тома бяха, като една книга от 300-400 страници изчитах за 4 дни. А сега - мързел голям съм станал.

Но като гледам това е явление, което е засегнало и хората около мен. Днешният забързан свят е толкова забързан, че май нямаме време за малко четене.

При Вас така ли е? Намирате ли време поне за 10 страници от книгата, която седи до леглото ?

Уикенда бях във ваканционно селище “Манастира”, Велико Търново и повече няма и да ида.
На снимките изглежда супер яко и готино място, но явно някой, който владее фотошоп доста си е поиграл. Вярно, разположението на ваканционно селище “Манастира” е на много спокойно и красиво място – сред дървета и пеещи птички, но май това е единственото добро място.А както и беседката с външния басейн и барбекюто до тях :-)

На влизане те посреща една тросната и неусмихната рецепционистка. Дава ключа за стаята и те оставя. След като отвориш стаята, първото нещо, което усещаш е острата миризма на мухъл и застоял въздух. Трябваше да отворим прозореца поне 4 часа, за да е поносимо дишащо вътре.

Стаята – метър на два, колкото да има две легла и две педи между тях да се разминеш. И за това – цена, която по никакъв начин не предлага качество. Топла вода – пускаш кранчето и след 2 часа се връщаш да провериш, евентуално дали не е потекла :)

Обслужването в ресторанта – не бях виждал скоро по-нацупени сервитьори. Седнали сме да се забавляваме и при опит да си поръчам нещо, беше около 1 часа след полунощ ми се отговори – “Че да няма цяла нощ да те чакам да си поръчваш”. Да не говоря, че вечерта спираше 2 пъти тока – единия път заради спукан техен бойлер, а вторият път май беше по вина на ЕОН. Имаше и диджей в ресторанта, който имах чувството, че ако аз застана на негово място ще пускам многооо по-добре. Редуваше хард Раймщайн и после я Слави Трифонов, я Славка Калчева.

В общи линии – никога не смятам да се връщам там, във ваканционно селище “Манастира” край Велико Търново.

В петък реших да поотпусна малко душата и си взех една водка – водка STOLICHNAYA Kristal. Към 18 лв. бутилката бе. Да съм изпил 4-5 водки, което не е много за мен :-), но на другата сутрин направо не можех да гледам.

Събуждам се и стаята ми се върти, цял ден ми се гадеше и не бях в час. По-отвратителна водка на бях пих скоро време и то за близо 20 лева за 0.700 мл. Никога повече няма да пия руска водка, за която не съм сигурен, че е правена в Русия :)

Кой знае какви спиртни консистенции имаше в нея. Амън от ментета! На никой не мога, а и не искам, да я препоръчам за консумация.

Добрата стара българска ракия си е чиста работа, а и ми понася по-добре :-)