Блог на Калин Василев

Посрещнахме новата година, а обикновено с нея идват и новите планове. Аз предпочитам да си правя разчетите на рожденният ми ден, ама тази реших да постъпя по малко по-различен начин.

За 2012 си пожелавам най-вече здраве и много усмивки. Погледнеш ли всичко с усмивка – всичко е по-добро. Пробвайте го! :)
Що се отнася до работата – очаквам това да е моята година. Стартираме проект, който със своята иновативност и ефективност – трябва да се превърне в лидер на пазара. Поне за по наши планове. Повече за него – към края на Януари. Реших да обединим всички по-малки проекти в един, че да не си отклоняваме вниманието излишно.

В личен план – реших да променя изцяло концепцията и стратегията си. Повече време за самият мен и за личният ми живот, че от работа не ми остава много време за забавления и сериозни взаимоотношения. А трябва да се помисли, защото къде на шега, къде не, след месец ставам на 26 и трябва човек да се позамисли.

А на Вас, скъпи мои приятели, пожелавам много, ама наистина много, успешна 2012, да се сбъднат късметите Ви от новогодишната баница и каквото си планувате да се осъществи. Все пак в наши ръце е най-голямата отговорност – да осъществим мечтите си!

През последните 2 седмици ми се случиха доста емоционални неща, в личен аспект.
Един човек, на който много държах и изпитвах силна привързаност сам пожела да сложим край на взаимоотношенията си. Това много ме натъжи и ме накара да преосмисля доста неща, случващи се по край мен. Може би така е било писано.

Това рефлектира и върху моите любими костенурки. Изобщо не се грижиш за тях, храних ги като се сетя и още други издевателства от моя страна. Вчера реших да ги дам на друг човек, за да ги гледа. Така се разделих с тези сладки гадинки, които гледах вече години и половина. Несъмнено това е за добро за тях, там със сигурност ще бъдат в добри ръце и ще се грижат за тях. Явно аз не мога да се справя.

Може би всичко това си има цел и всичко това е за добро! Само времето и отминаващата болка от раздялата ще покаже. Но за мен е изключително трудно да се разделя с две същества, които за мен представляваха и значеха толкова много. Съдба!

Бях се отчаял, ама наистина. Последно време виждам как хората са се озлобили и как гледат само да прецакат ближния, независимо, че са били на “маса” заедно преди няколко дни. Безпаричието ли, нрава ли – не мога да си го обясня, но прословутото българско гостоприемство май е доста изчезнало.

Но, както всяко едно правило и това си има изключение. Преди няколко дни си изгубих личните документи в сградата на НАП – Пловдив, на ул. Скопие. Голям стрес изживях. Това не бяха претърсвания на колата, на целия офис, но тях ги няма. Прежалих се и отидох в полицията да ги обявя за изгубени. Лепнаха ми два акта по 30 лева за изгубени документи и ми дадоха да се разхождам с една справка. Справка, в която се казваше, че това съм аз, а не някой друг :-) Бях се въоръжил с търпение и се подготвях за следващият месец ходене по мъките, докато си изкарам нови документи.
Не щеш ли, към 18:00 часа на същият ден ми се обади човек, че са намерили захвърлените документи до административният съд, на ул. Мария Луиза. Били захвърлени до един храст и ми звънят на номера, записан на застрахователната полица.
Не може да си представите колко се зарадвах. Оказа се, че човекът, който ми се обади е служител на административният съд. Не поиска дори да го почерпя, затова че ми връща документите. Думите му бяха “нали сме хора, няма нужда от такива неща”.

Именно неговите думи ме накараха да напиша тези редове. Явно все пак са останали хора, който безкористно вършат добри неща, които не очакват в замяна нищо. Евала и дано все повече има такива хора.

Уикенда бях във ваканционно селище “Манастира”, Велико Търново и повече няма и да ида.
На снимките изглежда супер яко и готино място, но явно някой, който владее фотошоп доста си е поиграл. Вярно, разположението на ваканционно селище “Манастира” е на много спокойно и красиво място – сред дървета и пеещи птички, но май това е единственото добро място.А както и беседката с външния басейн и барбекюто до тях :-)

На влизане те посреща една тросната и неусмихната рецепционистка. Дава ключа за стаята и те оставя. След като отвориш стаята, първото нещо, което усещаш е острата миризма на мухъл и застоял въздух. Трябваше да отворим прозореца поне 4 часа, за да е поносимо дишащо вътре.

Стаята – метър на два, колкото да има две легла и две педи между тях да се разминеш. И за това – цена, която по никакъв начин не предлага качество. Топла вода – пускаш кранчето и след 2 часа се връщаш да провериш, евентуално дали не е потекла :)

Обслужването в ресторанта – не бях виждал скоро по-нацупени сервитьори. Седнали сме да се забавляваме и при опит да си поръчам нещо, беше около 1 часа след полунощ ми се отговори – “Че да няма цяла нощ да те чакам да си поръчваш”. Да не говоря, че вечерта спираше 2 пъти тока – единия път заради спукан техен бойлер, а вторият път май беше по вина на ЕОН. Имаше и диджей в ресторанта, който имах чувството, че ако аз застана на негово място ще пускам многооо по-добре. Редуваше хард Раймщайн и после я Слави Трифонов, я Славка Калчева.

В общи линии – никога не смятам да се връщам там, във ваканционно селище “Манастира” край Велико Търново.