Блог на Калин Василев

Снощи като се прибирах към вкъщи на 100м. от блока си забелязах, че един от пластмасовите контейнери гори. Ама яко гори, като тръгваше и до този до него. Обадих се на 160 и се очакваше от Пожарна Пловдив да реагират веднага. Трябваше да изчакам телефона да звънне 4 пъти, за да ми вдигнат. Веднага щом се вдигна слушалката от дежурният пожарникар около него се чуваха доста разговори. Едвам му обясних какъв е проблема от толкова страничен шум. Недей си да беше по-голям и опасен пожар. След като му обясних, че гори с големи пламъци един контейнер и в близост има още един, дежурния някак си с незаинтересованост ми повтори, че ставало въпрос за контейнер.
Записа ми номера и надявах се да дойдат да овладеят проблема, защото в близост все пак имаше и паркирани коли.
Но какво ми направи впечатление. Никои от живущите наоколо изобщо не се бе трогнал да се обади на Пожарната. Къде ни е морала и гражданската отговорност? Защо ли вече не се трогваме от такива неща, а гледаме само собственото си благо?
Май, колкото и да не искам да повярвам на поговорката “Не е важно на мен да ми е добре, по-важното е на Вуте да му е зле” ще се окаже вярна.

Да оставим настрана, че и пожарната до 20мин не бе дошла и всичко си догоря както му е реда. Ако искаме скоро да се оправим, трябва първо да си оправим собственото държане и поведение…а дотогава само ще седим и ще си се оплакваме, колко сме зле.

Снощи посетих представлението на цирк Балкански

. Отдавна не бях ходил на цирк и след покана към няколко човека бяхме вече там. Програмата започна малко скучно, като цяло номерата с животни не бяха това, което трябва да са от един цирк с такова име. Лъвовете бяха доста изтормозени и доста наплашени от пръчката на звероукротителят. Имаше един пудел (Джеки, ако не се лъжа), който направо ме изуми. Много добри номера правеше с единия клоун.
Признавам акробатите на цирк Балкански. Много впечатляващи. Имаше едни азиатки, които с крака жонглираха с бурета и четирикрати маси, акробат, които балансираше на няколко метра над земята върви цилиндри и баскетболна топка.
По едно време излезна една девойка и от 6 делфи изкара няколко змии и бял питон, като после си ги прибра. Не можах да разбера какво му е номера на това :)
При един от скечовете на клоуните извадиха двама души от публиката и това предизвика доста смях. Лично на мен ми беше супер забавно.

Както всеки цирк, така и Балкански не мина без мятане на ножове, брадви, редица дрсировки с животни и езда на коне.
Накрая на представлението дойде ред на коронният номер на братя Балкански – колелото на смъртта. Честно да си кажа гледах като малко дете с отворена уста. Евала им правя на хората.
Заслужава си да отиде човек на цирк! Направи ми впечатление, че възрастните посетители бяха горе-долу колкото малчуганите. Да не казвам и повече от тях. Хубаво е, човек да запази детото в себе си и от време на време да се отдаде на разтоварване и малко смях. Лошото от всичко е, че не се отделят достатъчно средства и е някак си тъпо на паузата да излезнеш и да видиш единият клоун, че продава някакви рисунки. Повечето акробати изпълняваха по 2-3, че и повече номера.

Нека не забравяме думите на цирк Балкански: “Циркът е единствената радост, която може да се купи с пари! Вашето удоволствие е наше задължение!”
Посетете и няма да съжалявате! Гарантирам Ви!

PS: снимките са взети от сайта на цирк Балкански, понеже по време на представлението бе забранено снимането.

Последните дни ме налегнаха едни размисли и страсти, но без да гледам проф. Вучков. :) Накарах се, да се позамисля какво съм постигнал до момента и за какво да се боря занапред.
Осъзнах, че съм постигнал доста, но несъмнено има какво да искам. Все пак човек трябва да се бори и да преследва високите си цели, ако иска да расте и да се развива.
Имам добра работа, на която между другото не отдавам всичко от себе си…но това следва да се промени :) Все пак работя с много готини хора и ще е нечестно да не се раздам. Имам си собствeна, странична от работата ми дейност и едно екипче от дузина човека, което ръководя. Имам си покрив над главата, който си търси втори съжител :D Видял и преживял съм много, което несъмнено си е голям опит.
Изгубил съм доста. Изгубих близки хора – едни си отиваха, други няма да се върнат повече. Изгубих тинейджърските си години, но не съжалявам затова. Пубертета не можа да ме хване напълно … може би, затова съм си едно пораснало дете :)

Човек трябва периодично да се замисля за нещата от живота си. Малко или много това го “връща на земята” и му показва до къде е стигнал. Много е важно да знаем до къде сме, за да можем да си поставим бъдещи цели. Трябва да се борим, ако искаме да израстваме, да се развиваме. Много е правилна поговорката “Човек е толкова голям, колкото са му и мечтите!”.
Борете се за тях. Осмислете какво сте постигнали и започнете пак да се борите. Само така, ще израстнете и ще оставите нещо значимо след себе си!

Като горд жител на кв. Възстанически (както го знаят повечето Кичук Париж или малкия Париж) не може да не посещам и кварталните кръчми. А те са две – или поне тези две са заслужили вниманието ми. Едната е гореупомената Мираж, а другата е Тромпета. Но втората е в основен ремонт вече втори месец.
Та миналата вечер реших да посетя Миража. И това се оказа последното ми посещение там. Защо ли?
Реших да се отбия да пия една-две бири и да се видя с Венета. Поръчвах си и едни панирани топени сиренца – беше към 19часа. Пихме по една-две бири и се прибрахме по живо, по здраво. И към 12 часа вечер започнаха моите мъки – болки в корема, главоболие, отпадналост….всичко с пълните му екстри. Търпях така до 2 часа след което отидох до Бърза помощ. Оказа се, че имам хранително отравяне.
Благодаря ти, Мираже, че ми донесе това хранително отравяне. Повече на дали ще посетя една от любимите ми (до сега) кръчми в Кичука. Моите извинения, но почти целият Август месец кухнята на въпросното заведение бе в ремонт и предлагаха само питейни напитки. До това ли доведе ремонта ? Един ремонт, който да доведе до здравословни проблеми на клиентите ви?
Втори ден си седя вкъщи с разстроено здраве и си ви кълна на ум. А нас вас – моите читататели от Пловдив силно ви препоръчвам да избягвате ресторант Мираж, освен ако не искате да си докарате проблеми и три дни болнични :(