Блог на Калин Василев

Сърцето ми от мъка се свива,
в душата витае тъга,
с мечтата да бъда щастлив
от мен си отиваш сега.
Къде ли без теб ще отида,
с какво ли ме чака света?
Не ще ме на сбогом извикаш,
не ще ми протегнеш ръка!
Ще плача, ще викам от болка,
ще чувствам гласа ти в съня,
в безкрайните нощи тревожни,
ще чувствам позната ръка.
Ще идваш с хиляди спомени,
ще спомняш познато места,
отново с нежност затрогваща,
ще шепнеш любими слова.
Снимката малка ще гледам,
и тя ще разказва за теб,
ще слушам от обич пленен,
омайните думи безчет!

Няма сходни статии.