Блог на Калин Василев

В родният Кърджали се намира манастирски комплекс “Успение Богородично”, в квартал “Гледка”. Изграден и поддържащ се от отец Боян Саръев, който е познат в страната.

В началото на ХХ век в кърджалийското село Джебироглар живеела бежанка от Беломорска Тракия на име Калина Кехайова. Веднъж насън и се появила Богородица, която казала, че в местност до селото трябва да бъде изграден храм и наречен на нейно име. Калина предала думите на Божията майка на своите съселяни, но никой не и обърнал внимание. Минало време и Калина още няколко пъти получила пророческия сън, докато Богородица не обещала да даде знак на селяните, ако започнат да строят храма. Така и станало – при първата копка в земята била открита завита на руло икона. Втората копка довела на повърхността лековитата вода на аязмо. Селяните, удивени от чудесата, построили на мястото дървен параклис. През 1938 година започва строителството на храм Успение Богородично, а в строителните работи се включват и християни, и мюсюлмани.

Той е изграден с дарения както от християни, така и от мюсюлмани. Типичен пример за това как хора от двете вероизповедания може да живеят заедно в мир и разбирателство. Комплекса разполага с хотелска част и всеки, които иска да почувства спокойствието може да се възползва от предложението. Самият храм наистина лъха на сигурност. Сякаш забързаното и угрижено ежедневие спира там!

Отдавна не бях се качвал на язовир Кърджали. Много хотели, много строежи и все така красиво. Идеално място за почивка през горещите летни дни. Дори в повече случай за предпочитане пред глъчката и навалицата на българското Черноморие. Освен това си е идеално и за риболов. Как ме е яд, че последните години не ми остава никакво време за това ми хоби, което съм зарязал.

Обещавам си, че тази година ще ида поне един път на риба на язовир Кърджали. А ако имате възможност несъмнено го посетете! Няма да съжалявате.
Повече за язовир Кърджали във Фейсбук тук в тази група

Дните по Коледа съм си в Кърджали. Снощи бях на един банкет в механата на хотел Арпезос.
Защо го пиша всичко това? Винаги ми е било чудно как по медийното пространство се говори, че има етническо напрежение в Кърджали. Последно за такова чух преди седмица-две. Напрежение между българи и турци няма. Трябва да видите как редом един до друг играят български хора и ръченица, как въртят снага под турски ритми.
От край време в Родопите ръка за ръка си живеят двете етнически раси без каквото и да е било напрежение. Всичко идва от политическите сили, които имам чувството, че някак си изкуствено искат да го предизвикват.
Не спекулирайте с това. Винаги съм се радвал, като виждам на християнски празници да се черпят мюсулмани и обратно. На Великден майка ми винаги носи боядисани яйца и козунаци на вярващите в Исляма, а те на Байряма да връщат жестовете на българи. Турски кмет изнася слово в двора на българска църква и заедно с вярващите обикаля църквата.
Живеем си толкова добре през годините, че чак се чудя за какъв дявол им е на политиците да “предизвикват напрежение” на етническа основа в Кърджали и региона. То просто няма как да се появи иначе.
После говорете, че не сме толерантни хора и българите не стават!