Блог на Калин Василев

Последните дни ме налегнаха едни размисли и страсти, но без да гледам проф. Вучков. :) Накарах се, да се позамисля какво съм постигнал до момента и за какво да се боря занапред.
Осъзнах, че съм постигнал доста, но несъмнено има какво да искам. Все пак човек трябва да се бори и да преследва високите си цели, ако иска да расте и да се развива.
Имам добра работа, на която между другото не отдавам всичко от себе си…но това следва да се промени :) Все пак работя с много готини хора и ще е нечестно да не се раздам. Имам си собствeна, странична от работата ми дейност и едно екипче от дузина човека, което ръководя. Имам си покрив над главата, който си търси втори съжител :D Видял и преживял съм много, което несъмнено си е голям опит.
Изгубил съм доста. Изгубих близки хора – едни си отиваха, други няма да се върнат повече. Изгубих тинейджърските си години, но не съжалявам затова. Пубертета не можа да ме хване напълно … може би, затова съм си едно пораснало дете :)

Човек трябва периодично да се замисля за нещата от живота си. Малко или много това го “връща на земята” и му показва до къде е стигнал. Много е важно да знаем до къде сме, за да можем да си поставим бъдещи цели. Трябва да се борим, ако искаме да израстваме, да се развиваме. Много е правилна поговорката “Човек е толкова голям, колкото са му и мечтите!”.
Борете се за тях. Осмислете какво сте постигнали и започнете пак да се борите. Само така, ще израстнете и ще оставите нещо значимо след себе си!