За Ягодинската пещера:

Исторически данни:
Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години. На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище – местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници). Останките датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.). Тази част от пещерата може да се разгледа за време от 20 минути, с беседа и отделна такса.

Описание на пещерата:
Със своите 10500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото трасе е 1100 метра. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерните перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида.

В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракосъчетания.

Температурата на благоустроения участък е 6ºС – постоянна, целогодишна, влажност – 85-91%. Надморска височина на входа – 930 метра, изход – 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална).
Фауна и флора:
От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител комподей и други, а от флората – лишеи, мъхове, плесени и гъби.

Източник: Ягодинска пещера

Преди да започне прехода в Ягодинската пещера има и беседа, в която се разказва за историята и всичко, свързано с пещерата

В пещерата е забранено да се снима, затова качвам снимки, който закупихме срещу 2,50 лв. до направените сергии със сувенири до пещерата.

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

Преди да започне и самата обиколко на пещерата един от водачите ни разказа малко за самата пещера.

По време на изкачването на 288 стъпала се опитах да направя няколко снимки. Не беше много добре осветено в самата пещера. Има създадена и мемориална плоча на двамата загинали водолази, които са се опитали да изследват пещерата.