Когато надеждата умре …
Винаги съм се питал как ли ще се чувствам, ако умре надеждата у мен. Какво ли ще бъде усещането и дали ще мога да се спрява?
Е те, дойде този момент. Днес надеждата умря в мен. Наистина не е приятно усещането. На никого не го пожелавам. Сърцето ти се свива, някакво безразлично ти е и се чудиш къде да се завреш.
Не съм предполагал, че това може да ми се случи…но уви. Нещата понякога не стават, така както сме ги планирали. Нямаш желание дори да станеш от леглото, нямаш желание дори да се погледнеш в огледалото.
Когато надеждата умре – умира и желанието за поглед напред!
Когато надеждата умре – умира всичко, което си го желал с цялото си сърце!
Когато надеждата умре – умира вярата в чудесата!
Когато надеждата умре – умираш и ти самия!
Дано се върне някои ден!
- Няма сходни статии.
Консултант по управление на онлайн репутация (ORM), е-PR и e-маркетинг, SEO оптимизация и email маркетинг. За контакти e-mail: kv@orm.bg, skype: kalin4y_eha или ICQ: 287023069.
December 14th, 2008 at 18:21
Кaline ti da ne si stanal emo?
December 14th, 2008 at 19:11
Калине, я се стегни. Надеждата винаги има, но по-важното е, че когато човек си постави цел, непостижими неща няма. С достатъчно голям лост мога да преобърна дори Земята, това е проста физика!
December 15th, 2008 at 9:25
Емо не, ама ЕМУ може :D
Ванка, добре казано и на място :)
December 15th, 2008 at 13:32
Иване, като цитираш Архимед поне го споменавай и се постарай да има физически смисъл. Трябва ти опорна точка! А за теб Калине, това е много важен етап от живота на всеки човек и е хубаво, че се е случила на тези години, а не после. Някой ден ще оцениш това, което е променил в теб този момент.
December 15th, 2008 at 19:11
Така си мислиш ,че всичко е мъртво , просто си отдавал прекалено голямо значение на нещо (най-вероятно на някоя).
Преживява се , и след време става още по интересно :P.
December 18th, 2008 at 13:23
Хей, знам какво е чувството, и знам, че който каквото и да ти говори, в този момент нямаш желание дори да кажеш каквото и да било.
Изживей си момента, отдай му се, пострадай, изпразни себе си от всичко и тогава ще си готов за нови подвизи на чисто…
Толкова готин блог имаш, току що го открих и мисля да го следя постоянно…
December 18th, 2008 at 19:14
Янина, на думи звучи много добре, но реално е доста трудно да се постигне.
И благодаря за благинити казани за мойто скромно блогче :)
December 19th, 2008 at 10:36
Izkliuchitelnо zabaven blog. Vinagi s trepet otvariam novite statii kogato mi se poiaviat v RSS feed-a. Vinagi zariazvam vsiakakva rabota za da gi procheta svoevremenno. Komentarite sushto sa na nivo. Tolkova mudri poslania mogat da se prochetat tuk, che glavata mi ne go pobira.
December 20th, 2008 at 10:29
Да, трудно е наистина. Има един арабски философ Халил Джубран, който казва нещо много интересно. Колкото по-надълбоко стига тъгата или болката, толкова по-дълбоко след това усещаш и щастието, и радостта.
Айде да не философствам много, че и аз сама не си следвам умните приказки.;)
March 7th, 2010 at 4:26
калин4о ела да си поговорим за надеждата :)))